На 21 май в Стара Загора се проведе информационна среща, целта на която беше да се представи философията на личната помощ. В предварителната подготовка се реши на нея да бъдат поканени както хора с увреждания, така и представители на социалните институции, местната власт и неправителствения сектор. Стремяхме се да осигурим присъствието най-вече на тези, чиято дейност е свързана по някакъв начин с предоставянето на социални услуги в нашия град. Като организатори бяхме неприятно изненадани най-вече от слабото присъствие на хората с увреждания. Тези, към които бяхме отправили персонални покани бяха сред групата на хората с увреждания, които биха имали най-голяма полза от такава услуга, благодарение на която да могат да излязат от опеката на семействата си. Едва част от тях присъстваха на срещата. Беше малко разочароващо, че хората, заради които беше направено това усилие не присъстваха, за да защитят потребността си от такава услуга. Но същевременно се потвърдиха нашите убеждения, че сега съществуващата система не дава възможност за активност и самостоятелност.След като идеята за лична помощ беше представена на аудиторията, породиха се и очакваните реакции от страна на присъстващите социални институции. Те могат да се обобщят в няколко извода:
- Все още те не правят разлика между потребностите на един човек с увреждане в активна възраст, на един тежко болен човек и на един социално слаб – всички тези категории при тях се размиват под общото определение КОНТИНГЕНТ.
- Всички отправени критики към социалната политика се приемат от тях като лична нападка и упрек към работата им.
- По никакъв начин не могат да възприемат идеята, че човека с увреждане има право и необходимост на моменти да ползва едновремено повече от един асистент.
- Когато се дискутираше начина, по който ще се определят часовете за лична помощ и по какъв начин те ще се контролират се усъмниха, че това може да се регламентира , както и да се следи дали няма да се извършват злоупотерби. За съжаление няма сфера, в която независимо от предварително взетите мерки за контрол и санкции да може да се гарантира на 100 % че няма да има злоупотреби. За да се съмняват в това представителите на социалните институции, които в момента отговарят за предлаганите асистентски услуги в България, явно имат данни, че това се случва в момента.
- Според тях най-добре за човека с увреждане може да се грижи не външен човек, а неговото семейство, както и решенията трябва да се взимат от семейството, а не от човека с увреждане.
Тъжно, но факт, с такива и още много други подобни рекации ще срещаме в България представяйки идеята за ЛИЧНА ПОМОЩ. Не ги убеди и показания близо 45 минутен филм, в който норвежките ползватели на услугата разказваха и показваха как тя е променила живота им и защо е нужно да я има. А за присъстващите хора с увреждания тези норвежки примери бяха като част от една далечна приказка, която искат да се случи и в България, но не вярват, че това ще е възможно.
Тоня Димитрова /СНЦ “Ти избираш”/
Стара Загора
