Това е механизъм за подкрепа и овластяване на хора с тежки увреждания и телесна зависимост, които зависят от помощта на друг човек за извършване на дейности, свързани с всекидневното им обслужване, със социалната им интеграция и активното им включване в социалния живот, със свободното време.
Механизмът на личната помощ /ЛП/ дава възможност на индивидуалния ползвател да упражнява максимален контрол върху това как са организирани услугите му, т.е. може да организира услуги, съобразно собствените си индивидуални нужди, способности, житейски обстоятелства, предпочитания и стремежи. Най-общо казано, личната помощ предполага, че именно индивидуалният ползвател решава:
• кой да работи;
• какви задачи да изпълнява;
• по кое време;
• къде и;
• как.
Така индивидуалният ползвател има възможност да „купува” услуги от различни доставчици на услуги или да наема асистенти, да ги обучава, да прави графика за тяхната работа, да супервизира, а, когато е необходимо и да уволнява своите асистенти. Казано накратко, личната помощ означава, че ползвателят е мениджър.
1) Ползвател в този контекст означава човек с увреждане, който управлява своите асистенти.
Прието е, че деца и ползватели с обучителни или психиатрични проблеми, ако имат нужда от подкрепа от трети лица, могат да изпълняват тези функции вместо тях.
За да са в състояние да управляват ЛП, хората с увреждания се нуждаят от обучение и подкрепа.
