Знаменитостите и топ мениджърите в големите компании не са единствените, които се нуждаят от лични асистенти. Хората с увреждания също имат нужда от индивидуална подкрепа, благодарение на която да извършват ежедневните си дейности, с които не могат да се справят сами. Тази индивидуална подкрепа може да се гарантира от услугата Лична помощ. Едни от най-честите задачи, които асистентите на хората с увреждания изпълняват са помощ при къпане, обличане, чистене, готвене и други дейности, свързани с бита. От изключителна важност е тази подкрепа да може да се ползва и на работното място, в университета, при реализирането на различни начинания, свързани със свободното време на човека с увреждане. Когато човек с увреждане реши да наеме свой асистент, то той договаря предварително основните задължения с него. Двете страни подписват договор помежду си, като за гарант може да се ползва и трета страна.
Всеки може да бъде асистент на човек с увреждане. Основните изисквания, които трябва да се спазват са лицето да бъде пълнолетно, да е съгласно с клаузите в договора, както и да е в състояние да изпълнява задълженията си. Погрешно е схващането, че желаещият да работи като асистент трябва да е с медицинско образование или, че трябва да е преминал предварителни курсове. Има случаи, когато спецификата на увреждането изисква леки медицински манипулации. В тези случаи човекът с увреждане може да се спре на предварително подготвен човек или в последствие избрания от него асистент да премине през необходимите обучения.
Друг аспект от философията на асистентството е, човекът с увреждане да избяга от зависимостта в семейството и най-близкото си роднинско обкръжение. При една добре разработена схема на услугата само една малка част от заявените асистентски часове на ден могат да бъдат давани на член на семейството, като той трябва да е навършил пълнолетие.
Заплащането на асистента е почасово. Определената часова ставка трябва да е достатъчно атрактивна, за да има интерес към такъв тип дейност от страна на търсещите работа. Трябва да се вземе под внимание факта, че човека с увреждане има право да наеме повече от един асистент и да разпредели техните часове в зависимост от потребностите си. Такъв тип работа е подходяща за хора, които търсят допълнителни доходи и имат интерес към подобни обществено полезни дейности.
Този тип работа изисква от асистента да спазва предварително определените правила от страна на своя работодател, да се съобразява с неговите навици и начин на живот, като се старае да не налага своите. Дали човек работи като асистент на знаменитост, мениджър или на човек с увреждане, той трябва да спазва етичните норми, да бъде конфиденциален и да уважава чуждото лично пространство. При нарушения от етичен или правен характер работещия като асистент на човек с увреждане носи същата отговорност и подлежи на същите санкции както и останалите участници на пазара на труда – той може да бъде уволняван от своя работодател – човека с увреждане, както и подвеждан под отговорност.
Това е само една примерна концептуална рамка на асистентството за хора с увреждания, което в последните години придобива универсалното определение ЛИЧНА ПОМОЩ. За да може тази философия да стане част от ежедневието ни, тя трябва да бъде облечена в подходяща законова рамка и да бъде финансово обезпечена. За съжаление в България това все още липсва. Министерството на труда и социалната политика има разработени програми, които ползват в заглавието си съчетанието асистент на хора с увреждания, но тяхната истинска цел е намаляване на безработицата, минимално повишаване доходите на семейства, в които има хора с увреждания, както и оправдания пред европейските и международните институции, които от години критикуват държавата ни за пропуски в социалната сфера.