„Личната помощ – гарант за правото на хора с трайни увреждания да живеят независим и достоен живот в избраните от тях общности”. Така е озаглавен анализът на необходимия финансов ресурс за прилагане на проектозакона за лична помощ. Не става въпрос за нов вид социални помощи, а за качествено различен механизъм, който ще позволи на хората с увреждания да живеят независим живот.
Оказва се, че ако бъдат съхранени основните цели на идеята – социално включване на хората с увреждания чрез овластяване и целево финансиране въз основа на индивидуална оценка на потребностите – публичният ресурс, необходим за постигането им ще бъде равен на една десета от този, похарчен през 2009 година за институционална грижа (социални домове, дневни центрове и пр.). Успехът на начинанието обаче зависи от политическата воля да се вземат непопулярни законодателни решения, като например, да се ограничи достъпът на роднини до асистентски позиции, да се въведе предварително обучение на ползвателите, да се предоставя лична помощ само на онези от тях, които са готови сами да управляват живота си и необходимата им подкрепа. Само при тези условия може да се постигне ефект от похарчените пари под формата на по-високо качество на живот, а не по-добро качество на услугите, които поддържат статуквото на изолация и пасивност.
Поради липса на български опит хипотезите, направени за целите на настоящия анализ, се основават на документирания опит – политически и исторически – на водещите в това отношение държави, като Швеция, Норвегия, Великобритания, Ирландия и са използвани за определяне броя и динамиката на ползвателите, броя на часовете за лична помощ и на часовата ставка за заплащане на асистентския труд.
Целият материал можете да видите тук.